Какви родители сте по отношение на възпитанието

Психолозите делят родителите на 4 основни групи в зависимост от начините им на възпитание и реакции, когато общуват с децата. Това са: авторитетен, авторитарен, пермисивен (разрешаващ) и небрежен тип родители.

С важното уточнение и на самите експерти, че няма написано ръководство, което да учи родителите стъпка по стъпка как точно да възпитават детето си и да го учат на ценностите в живота. Това в голяма степен зависи от всяко семейство и наложените традиции.

Въпреки това не пречи да прочетете кои са особеностите на всеки тип и да опитате да разпознаете себе си сред посочените групи. Но най-вече – да не допускате такива грешки или да ги поправите навреме, за да преодолеете недостатъците в общуването.

„Най-важната нужда през детството е нуждата да се чувстваш защитен от родител“, казва Зигмунд Фройд. Затова бъдете винаги до своите деца, а не страничен наблюдател или противник.

Най-добрият тип родители са авторитетните.

Снимка: Shutterstock

Авторитетни родители

Смята се, че това е най-добрият тип родители. Лесно е да бъдат разпознати. Те вярват в способностите на своите деца и ги подкрепят във всяка ситуация.

Приемат, че са отговорни за създаването на безопасна и здравословна семейна среда и се стремят да изградят конструктивни отношения както помежду си, така и с децата си.

Какво е характерно за тях

Децата на този тип родители получават ясни правила и ги спазват, защото осъзнават, че те им помагат.

Проблем може да се получи, когато има разминаване между възможности и очаквания. Затова е важно родителите да си зададат въпроса: реалистични ли са техните представи и надежди, когато планират бъдещето на своето дете.

Обикновено децата на такива родители нямат проблем с общуването, тъй като комуникацията в семейството е на ниво. Така че спокойно може да седнете и заедно да обсъдите какво искат те, какви са основните им притеснения и страхове, дали има смисъл от някои дейности, които виждате, че им тежат и т.н.

Това е хубавата страна на авторитетните родители – с тях може да се говори и така очакванията да не бъдат нереално високи или далеч от интересите на детето.

И един изключително важен съвет. Оставете децата да бъдат по-самостоятелни. Често авторитетните родители се стремят да дадат най-доброто на своите деца и бързат да им помогнат - в домашните и проектите, които правят, например.

Грешка! Децата имат нужда сами да се справят, да открият грешките си и да ги поправят. Вие обаче бъдете до тях и ги подкрепяйте.

Небрежни родители

Това е другата крайност и може би най-лошата възможна. Този тип родители са не просто неангажирани, а направо опасни за децата си.

Проблемът е, че в самото семейство връзките се късат, няма нормално общуване, стабилност, родителите се лутат между емоциите си и често забравят за децата или подценяват участието си в тяхното възпитание.

С поведението си, небрежните родители пречат на хармоничното съжителство и провокират една доста нездрава комуникация, която оставя отпечатък върху детето и в по-нататъшния му живот и общуване.

Какво е характерно за тях

Тези родители почти винаги поставят физическите и емоционалните нужди на първо място. Но не тези на децата, а своите. Понякога дори нямат представа какво се случва в живота на семейството им, втренчени в своите проблеми. Домът им не е най-безопасното място за деца, що се отнася до трупане на опит и получаване на съвети.

Те често липсват, тъй като са ангажирани със своите дейности, и оставят децата да бъдат гледани от баби, дядовци, лели, детегледачки, а когато пораснат – и сами.

Никога обаче няма да приемат критика или съвет, защото смятат това, което правят за най-правилния начин на възпитание. Според тях свободата е по-важно от всичко останало. А ако все пак им изтъкнете, че това е грешка, те ще намерят хиляди оправдания за поведението си.

Този тип родители не познават приятелите на децата си, не общуват с други семейства с деца, не ходят на родителски срещи, защото приемат училището за междинна спирка в живота, която просто трябва да се преодолее. Не биха направили скандал на вече порасналото дете за нещо нередно, а по-скоро ще го приемат от забавната страна.

Пермисивни (разрешаващи) родители

Те са готови да простят всичко, дори и лошите навици, които изискват специални разговори. Този тип родители обаче са над нещата (не в такава крайност като небрежните) и са склонни да позволят всяка прищявка или действие. Това обаче не е полезно за децата, защото ги лишава от мотивация.

Разрешаващите родители са готови да дадат всичко, което децата пожелаят, без да поискат нищо в замяна. Те не обичат някой да им дължи каквото и да било, пък дори да става дума за собствените им деца.

Ще ги разпознаете по това, че мразят и всячески избягват конфронтацията. Поради тази причина не обичат в дома им да има правила, за да не се стига до излишни спорове. Тази липса на структура и рутина лишава децата от две много важни качества: дисциплина и самоконтрол.

Какво е характерно за тях

В дома на този тип родители няма правила, но и да има, децата няма да ги спазват, защото им липсва този навик. Такива и ще станат като възрастни – нетърпящи ограничения и неспазващи правила.

Друг лош навик на разрешаващите родители е, че правят твърде бързо компромиси, за да бъдат децата доволни и да не се стига до повишаване на тона. В този смисъл те са готови да променят дори важни планове, само и само да угодят на малчуганите.

Обикновено са добри приятели с децата си, защото дори най-малките усещат колко лесно могат да ги манипулират и да постигат своето. Самите родители пък са доволни, че в тяхното семейство има разбирателство.

Те никога не противоречат на желанията на своите деца. Дори предпочитат да ги подкупят с подарък, за да направят нещо – което по принцип е задължение на детето, но да има мир. За сметка на това ваканциите им са за завиждане, а забавните семейни снимки, които споделят в социалните мрежи, будят буквално неблагородна завист.

Авторитарните родители задушават детето със своите изисквания.

Снимка: Shutterstock

Авторитарни родители

Авторитарните родители нямат нищо общо с авторитетните. Разликата е, че вторите учат, давайки пример, докато първите изискват и налагат нещо на всяка цена. Авторитарните родители почти не оставят място за диалог и не допускат преговори с децата. Това, което те кажат, трябва да се изпълни и точка по въпроса.

Семейните норми не са гъвкави и очакванията на родителите са твърде високи и нереалистични. Те често прибягват и до наказания, за да доведат децата си до послушание, което в техния случай е повече подчинение.

Какво е характерно за тях

В дома на този тип родители правилата са издигнати в култ. И то строгите и безкомпромисни правила, които се спазват независимо от ситуацията. Те никога не дават обяснение защо изискват едно или друго нещо. Ако децата ги попитат, отговорът ще бъде от рода на: „Защото аз така казвам“. И никога не дават свобода на малчуганите, нито право да избират. Какво ще правят и какви ще станат в живота е решение, което вземат родителите им.

Авторитарните родители прибягват много често до строги наказания като средство за принуждаване на децата да се подчиняват или да правят това, което те поискат. Проявите им на обич и подаръци са оскъдни. За признание и уважение и дума не може да става.

Деси Тодорова по материали от Siamo mamme